В книгата си Тайната на свободния човек“ Гай Финли застъпва революционната

В книгата си „ Тайната на свободния човек “ Гай Финли застъпва революционната за западния свят концепция, че, не битието дефинира съзнанието, а съзнанието дефинира битието. Животът е подобен, какъвто е, вследствие на изборите, които сме създали. А те зависят от равнището на съзнанието ни. Затова не е нужно да променяме света или хората, с цел да бъде животът ни пълностоен – задоволително е да променим самите себе си.

Ако изборите, които сте правили до момента, са ви карали  да се чувствате недоволни и непълноценни, би трябвало да престанете да обвинявате тях и да разберете, че казусът се крие в избиращия – т.е. в самите вас!

Вие и това, което ви се случва ежедневно сте отражение на метода, по който живеете. Подведени сме да считаме, че животът ни прави такива, каквито сме. Истината е, че индивидът, който сме – равнището, на което съществуваме, - прави живота ни подобен, какъвто е! Ето по тази причина нищо не може да се промени в реалност за нас до момента в който не проумеем, че нашето злощастие не произлиза от събитието, а че ние избираме метода, по който претърпяваме това събитие. Нека разгледаме казаното преди малко малко по-задълбочено.

Ние считаме, че събитията ни се случват и, че тези събития са положителни или неприятни, приятни или мъчителни. С други думи, възприятията ни са отражение на това, което ни се случва. Ето за какво, до момента в който действаме от позицията на актуалната си житейска позиция, първият ни повод, постоянно когато се усещаме нещастни, е да се опитаме да променим изискванията, които виним, задето се усещаме по този метод – имаме вяра, че като променим заобикалящата ни реалност, която ни прави нещастни, ще сложим карай на нещастието си. Всъщност този метод в никакъв случай не дава резултат и в никакъв случай няма да даде, тъй като повода да сме недоволни и нещастни, не е събитието, а нашата реакция по отношение на него.

Какво значи за вас това, което преди малко научихте? Всичко! То значи следното:
Можете да се освободите от негодуванието към работата си, тъй като същинското изтезание не е в това, което вършиме, а в метода, по който
разсъждавате.
Можете да се освободите от опитите си да измененията другите хора, тъй като вие самият сте това, което ви тормози в тях.
Можете да се освободите от страха от непредвидени промени или провокации, тъй като в действителност в момент на предизвикателство се постанова да се изправите против самия себе си.

А най-хубавото от всичко е, че можете да се освободите от непостижимата и необикновено мъчителна за вас задача да смятате, че вие сте виновни за метода, по който е организиран светът. Единственият свят, за който сте виновни е личният ви вътрешен свят: светът на мислите и на възприятията ви, на импулсите и на желанията ви. Начинът, по който живеете, се дефинира от това, до каква степен ясно можете да прозрете в този собствен вътрешен свят. Тази нова позиция е безвредна и в последна сметка в нея се корени целият персонален триумф, тъй като, когато човек знае къде не трябва да стъпва, виталният му път е безвреден и благополучен.

Нали няма да отидете в кухнята на съседа си, с цел да поправите личната си счупена мивка? Тогава за какво ви е да се пробвате да измененията външния свят, откакто той не е нищо повече от отражение на вътрешния ви живот? Не се опитвайте да променяте външния свят. Променете личното си отношение към него и мирогледа си. Когато измененията себе си, ще измененията света, най-малко доколкото визира вас, тъй като вие сте личния си свят. Ето един простоват метод да се изрази това: вътрешното обуславя външното.

Това не  е толкоз мъчно за схващане, колкото наподобява на пръв взор. Да разгледаме един образец. Ако човек, който написа писмо, обърка правописа на някаква дума, грешката поражда първо в съзнанието му и едвам по-късно се появява на хартията. Човекът не може да поправи грешката на листа, в случай че преди този момент не я поправи в съзнанието си. Ако не проясни съзнанието си, грешката ще се повтаря на хартията до безспир.

Несъмнено забелязвате паралела с човешките проблеми. Хората се пробват да поправят външните неточности, вместо да поправят метода си на мислене, и по този начин се объркват, тъй като неумишлено те към момента са приковани към машината, която прави неточности.

Ето по тази причина е толкоз значимо да проумеете тази поука. Вашето незадоволство от живота се дължи на личното ви разбиране  за живота – на метода, по който живеете, - а не на следствията, които личните ви разбирания за живота ви носи. Да се пробвате да измененията живота си, без преди този момент да измененията съзнанието си, е все едно да се пробвате да убедите себе си, че въртележката в лунапарка ще ви води от едно място на друго. Ако ви е омръзнало непрестанно да се въртите в кръг, спомнете си, че можете да слезете, когато си поискате.

Да се пробвате да измененията това, което получавате от живота, без да измененията себе си, е като да обличате сухи облекла върху мокрите и да се чудите за какво продължавате да треперите.

Цялото ни злощастие е заключено в визията ни за това кои сме ние и по какъв начин би трябвало да се отнася към нас животът.

Когато потулим някое злощастие, ние по едно и също време с  това губим от поглед  и причината  за него.

Нищо не задържа вниманието ни върху даден проблем повече от усилието ни да го забравим.

Да страдате в този момент, с цел да бъдете щастливи в бъдеще, е също толкоз безсмислено, колкото и да се хвърлите зад борда, с цел да изпитате след това облекчението, че ви избавят.

Търсенето на наслаждение за облекчение на страданието е като да тичаш след вятъра, за да се разхладиш.

Нещастието не ни връхлита извън, а извира от вътрешната страна.

Единствената спънка сред вас и живота без ограничавания, е властта, която по простъпка сте дали на своите страхове и подозрения.

Ние имаме безусловно условна взаимозависимост да възприемаме нещата като стойностни, единствено в случай че някой различен признава цената им.

Да се чувствате значими, тъй като други хора или събития са ви издигнали, е все едно да живеете в песъчлив палат, издигнат за вас на брега на водата.

„ Тайната на свободния човек “, Гай Финли, изд. Хермес
Снимки: Guy Finley